Желязото е метал, абсолютно необходим за храненето на растенията в процесите фотосинтеза и дишане. В големи количества желязото се натрупва във вегетативните органи: корени 44%, листа 23%, стъбло 15%, плодове/зърна16%. Елементът е нужен през целият вегетационен период, което определя и нуждата от торене. Функционално, желязото се характеризира като микроелемент, но като съдържание и необходимост за растенията е сравнимо с останалите биогенни елементи-калций, магнезий, сяра.

ФАЗИ НА ПРИЛАГАНЕ

ОСНОВНО ТОРЕНЕ

За основно торене се използва железен сулфат в доза около 20-50 кг/дка. В почвата, въпреки високото съдържание на желязо-52%, елементът се свързва с кислорода до железен оксид-ръжда, коята форма е практически неусвоима. Все пак за малки площи или единични растения може да се ползва в смес със сулфатни торове за предпазване от окисление.
В органична форма, желязото е стабилно и лесно усвоимо от корените на растенията. Грогрийн Ферокс 6% се прилага почвено в доза 0,5-4,0 кг/дка в зависимост от степента на дефицит и желязна хлороза.

ЛИСТНО ТОРЕНЕ

Изключително ефективен метод срещу хлороза е торенето с Грогрийн Желязо 13% – Топ Фери – Fe 0,5%, Ферокс Fe 6% – Торовeте се прилагат в доза, според културата и силата на хлороза. Следва бързо възстановяване на листната маса, растежа и нормален добив.

КАПКОВО ПРИЛОЖЕНИЕ – МИКРОТОРЕНЕ

Капковото приложение се извършва най-лесно при торене с азотни торове. Дозата за декар е 2-3 кг Топ Фери, от 0,5 до 1,5 Грогрийн Ферокс. Ефектът е до 24 часа. Следващото третиране е след 10-20 дни в зависимост от степента хлороза и фазата на развитие. Желязна хлороза се наблюдава повсеместно и най-вече на леки, песъчливи, варовити почви, при торене с високи азотни норми. При недостиг на желязо растенията заболяват от хлороза – първо се забелязва при младите листа. При по-тежка форма на недостиг листата избледняват силно, появява се некроза по краищата на листата, пригори и окапване.