Манган /Mn/ – играе важна роля при стимулиране процесите на растежа, усвояването и състоянието на желязото в растителния организъм. Липсата на манган се проявява във вид на междужилкова хлороза на младите листа, които избледняват или пожълтяват. Появяват се тъмнокафяви или почти бели некротични петна. На поразените листа могат да се появят малки червено-кафяви точки. Най-често недостигът на манган е съпроводен с недостиг на желязо, мед и цинк.

Цинк /Zn/ – участва пряко или косвено във фотосинтезата, дишането, синтеза на хлорофил и протеини, азотният, фосфорният и въглехидратният обмен. Играе роля при зреенето и образуването на семената. При недостига на цинк растенията са със забавен растеж, слабо братене, дребнолистие, поява на бледи и жълтеникави петна, хлороза, кафяви петна по листата и други.

Мед /Cu/ – необходим за растенията елемент, включващ се във формирането на хлорофил, лигнин, протеини и въглехидрати и е част от някои важни ензими. Тя се среща в тъканите на всички растения. Медта повишава устойчивостта на растенията към високи и ниски температури и към гъбни и бактериални болести. Симптоми на недостиг са стеснени и извити листа, избледнели връхчета на листата и класовете. Съцветията или шушулките не се пълнят, не се образуват семена и дори класове. При недостиг на мед житните култури заболяват от болестта бяла чума, която се изразява в побеляване и бързо засъхване на връхните листа.

Молибден /Mo/ – съдържа се в най-малки количества в растенията в сравнение с всички останали хранителни елементи. Молибденът влияе върху формирането на плодовете и зърното, както и върху фосфорния обмен в растенията. Молибденът има значение за кръговрата на азота и усвояването му от растенията. Недостигът на молибден предизвиква следните болести – молибденова хлороза, ранно окапване на завръзи, намаляване на цветове и плодове.

Бор /B/ – има важно значение при формирането на репродуктивните органи. Допринася за увеличаване на устойчивостта на растенията към болести и вредни влияния. Борът подпомага опрашването на цветовете и стимулира развитието на кореновата система. Той води до залагането на повече плодни пъпки и реси, до по-голям брой цветове, плодове, по-добра реколта и по-високо качество.
Недостигът на бор води до увреждане на корените, вегетационните връхчета, както и на младите листа, които са деформирани. Наблюдават се образувания по стъблата и плодовете, удебеляване на стъблото и листата, изсъхване на растящите части. Цветовете не се опрашват и оплождат, а семената и плодовете окапват рано.