Сярата е важен хранителен елемент в синтезата на протеини и хлорофил, като участва в изграждането на аминокиселини, което определя важността от торене с този елемент.
Недостигът е решаващ в момента на оформяне на съцветията за рапица, а други чувствителни култури са пшеница, люцерна, домати и царевица, отглеждана след рапица. Сярата е свързана с ефективното усвояване на азота. Специално торене със сяра изискват зелевите култури: зеле, карфиол, броколи и др. Липсата на сяра се отразява на вкуса на продукцията. Дефицитът на сяра се проявява винаги при интензивно отглеждане – с високи азотни норми на зеленчукови и полски култури.
Сяра (S)
ФАЗИ НА ПРИЛАГАНЕ
ВИДОВЕ ТОРЕНЕ
ОСНОВНО ТОРЕНЕ
В торова програма недостигът на сяра може да се преодолее с подхранване с Калиев сулфат, Амониев сулфат и НПК/НП със сяра, Агрополихим АД.
ЛИСТНО ТОРЕНЕ
Листното торене със сяра е ефективно при използване на сулфатните форми на сярата: Солупотас, ГРОГРИЙН БРАСИКА в дози 250-300 г/дка или 100 г/10-15 л разтвор.
КАПКОВО ПРИЛОЖЕНИЕ – МИКРОТОРЕНЕ
Растенията усвояват сярата, чрез кореновата система от хранителния разтвор. Нормите се постигат при ползване на калиев сулфат или ГРОГРИЙН БРАСИКА 1-4 кг/дка, 1-2 пъти седмично.
При недостиг листната площ намалява и растежът на растенията се ограничава. Растенията са малки и с издължени стъбла, растежът и зреенето на зърното са забавени, плодовете не узряват напълно, а добивите са намалени и с ниска масленост.